Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Uncategorized’ Category

Миналата седмица се сбрахме на последна среща с участието на д. преди нейното заминаване за Берлин. Така де, поне до следващата среща с участието на д. след заминаването ѝ за Берлин. Не знам защо, но Уърдпрес винаги ме инспирира за едно такова лайфстайл писане – може би защото и Уърдпрес, и лайфстайл писането са еднакво мили спомени от бурната ни младост.

Та така, писахме по идея на З., която ни беше приготвила първи изречения от „детски“ книги и някакви диви жанрове тип „лайфстайл“. Или може би не точно лайфстайл. В ролите:

Г: Млада бизнесдама с непотвърден превес към муската и кожените изделия.
д: Малко момиченце, което още учи в пети „Б“ клас.
З: Не е известна с гърдите си покрай участие в „Сървайвър“.
М: Пише неуспешно комични текстове в уърдпрес, когато е грипозен.
С: Алтернативен диджей, който тайно слуша ретро поп.
Ф: Не е обвързана по никакъв начин със секретните военни служби.

М: Имам и „Зайо Байо“.
С: Йее, партито започна!

д (за соц-реализма): Мисли си за Балзак, обаче соц-Балзак!

З: Траминерът на „Менада“ е по-добър.
Г: Мускат!

Г: Аз пих от тази бира, дето е с лайненце отпред.
М: Ама българска ли е?
Г: Не знам, казаха ми „Вземи си я“ и аз си я взех.

д. си гледа крафт бирата: Ааа, има някви мании вътре…

Ф: Аз не знам що ги чета тия книги като не ги помня…

Ф: Една вечер на село настъпих една жаба.
Г: А, хора, във Веринско жабите бяха големи колкото пържоли.
Ф: А ти какво общо имаш с Веринско, щото аз там настъпих жабата?

Ф: А знаете ли, че там има тайна военна база?
Г: А ти откъде знаеш щом е тайна?
Ф: Не знам…
С: Жабата ѝ е казала.
д: Казала е: „Ще ти изпълня едно военно желание“…

З: Аз не искам да си намирам работа, просто искам да изглеждам мотивирана.

Г: Това чушки ли са?
З: Не, това са фурми.
Г: Обикновено са по-тъмни…

Г: А може…
З: Винаги когато кажеш това следва много алкохол!

 

 

Advertisements

Read Full Post »

Имало едно време една среща на клубчето за писане на приказки. Провела се в Панула и всички пили и се веселили (но не яли достатъчно и останала много храна). Накрая Джуджето Дългоноско запяло и всички сънували кошмари.

Царските хроникьори записали следните откъси от мероприятието:

„Всичко е зле, само физически към добре“ – Гери

„Е, старите хора не са ли норм… всъщност да, може да не са нормални“ – Светльо

„Зуесби кабел“ – Мартин

„Какво като не се смеете, аз пак ще си го запиша като бисер“ – Мартин

„Приказките са фолклор… попфолклор“ – Панчева

„Какви приказки имаше едно време“ – Светльо

„Другите си говореха за свирки, а ние си разменяхме приказки“ – Зу

„Изпишках си музата. Мартине, недей да ме записваш!“ – Анонимен

„Това котка ли беше? Мислех, че е човешко дете“ – Преслав

„Аз съм на четвърто място? Стига бе, хора, аз донесох съвсем малко бонбони. Вие ме съжалявате, защото се ожених“ – Панчева

Мартин: Злата вещица не само идва, но и не носи подарък.
Светльо: Това е като тези, дето ти лайкват статусите, но знаеш, че не го правят искрено.

Гери: Кой може да произнесе името на царевичната каша[от „Туин Пийкс“]?
Дете: Качамак?

„Аз съм като Кристиян Костов – никога не съм била на първо място“ – Гери

Мартин: Ми ти си изпишка вече музата.
Анонимен: Да, аз си изпусках музъка, ох, музата…

„Извинявай, ритнах те 2 пъти“ – Панчева

Светльо, блъска се.
Зу: Да, извинявай, че е такова разположението на нещата.

„Ма те много ебливи и тримата братя!“ – Панчева

Дете: Джуджето Дългоноско“ е по-крийпи от „Туин Пийкс“.
Панчева: Да, нека да пуснем „Туин Пийкс“ да се поразведрим малко.

Read Full Post »

На 27-ми февруари, лето Господне 2017-то се проведе дългоочакваната Клубна Среща, Водена от Февруарските Риби. След опознавателна игра с цветови асоциации присъстващите автори облагородиха света със свои текстове, базирани на двукомпонентния модел Зу-Мартин: зададено първо изречение и фиксирана, персонализирана гледна точка. При все това всички звучаха като психопати! За доказателство: бисерите, които успяхме да увековечим въпреки сълзите от смях:

Забележка: Ако има цитат, който не звучи съвсем като казаното от вас, помнете, че е записан от човек, който не си познава почерка.

Зу, след обяснение на задачата: Въпроси?
Пан: Имаш ли тениска с къс ръкав?

Гери: Ще ти оскуба тетрадката! Това са тесни редове, разделени на колонка… Имам едър почерк, едър е!

Зу: О, това е чудесно! О не, това е ужасно!

Зу: Само не ми изръсвай компютъра така!
Пан: Това компютър ли е, извинявай, помислих, че е тефтер…

*чува се чаткане от писане на таблет, всички надигат глави*
Вал: Преча ли ви?

Пан: Ти ли ми нарисува пенис?
Преслав: Ама това пенис ли е?

Пан, сяда: Благодаря ви за широкото разстояние за дупе!

Светльо: …Носех тялото му по бул. „Цар Борис“ без да срещна жива душа…
Пан: Е как?!
Светльо: Случвало се е. Тру стори.
дете: Носи ли тяло?

Мартин: Няма да ми ядеш сиренето, спокойно!

Гери: Много ми хареса! Напомни ми за протосите в Старкрафт, които… ох, няма значение…

Преслав: Щом разплаках Златина…
Пан: Ма то не е за първи път, тя всеки път си плаче.

Пан, на Преслав: Ма ти много печелиш от това как четеш.
Зу: Ти четеш като психопат!

Вал: А твоят герой авокадото ли е?
Преслав: Моят герой е веган, както си личи от изречението „…броколи със соево мляко“. Проучих веганите онлайн.
Вал: Ама аз не знаех, че имаме право да проучваме!

Пан: Едипчовците са там. Ние сме броколи тийм.

Г. К. : Да се отървем от нея по естествен начин

Г.К. Днес гледах за 50…и 8….
М: О, аз мислех, че ще кажеш 50 нюанса нещо

Св: Ти май се отказа, аз си изиграх ролята (?!)

Г.К. Така е записано в инструкциите – може да му го напъхаш в устата

М: Някой това познава ли си го? Някой това познава ли си го?… О, това съм аз! Писах с другата ръка!

* * *

И те така. Благодарим на всички, които дойдоха – текстовете ви бяха страшни! Следващия месец се очертава мартенско-рибена среща под подозрителния взор на dete.

Choose your destiny:

mortal_kombat_arcade_kollection_16

Read Full Post »

18 ч. – Днес е първият нутентат за годината. Предния път Г. ни даде домашно, да опишем случаен, интересен човек в градския транспорт. Дано другите не забележат, че съм без домашно!

19 ч. – За щастие и З. няма домашно! П., който е тазмесечен Шеф на клубчето, още не е дошъл… Дано да не държи много на домашните и да не ги е обвързал с новата задача!

19:15 – Никой няма домашна, дори П.! Впрочем, това не е съвсем истина – д. единствена е написала текст… Сигурно иска пак да спечели 1-во място при гласуването. Натегачка! Има вино.

19:30 – П. е шеф брадат, но строг – трябва да си напишем домашното, защото то е първият компонент от 3-компонентна задача. Всеки път стават все по-сложни! И Ф. дойде! Тя всеки път уж ще идва – вече дори смятах, че З. си я е измислила, за да се преструва, че има приятели извън клубчето…

20:00 – Пия вино от ретро чаша на „Шуменско“. Докато дойде време за истинското писане, като нищо ще сме се изпонапили поголовно… Звучи джаз.

21:00 – Напих се. Вместо да мисля, ще записвам какво казват другите:

П: Какви уроци? Аз чувам комоцио.
д: Не, фелацио.

П: И тримата ли сте риби?
З: Да.
П: Уау.

П: Ебала съм го.
З: Кого?
П: Е, ще кажеш, че съм се разебала…

П: Ами извинявай, ти си виновен. Аз ти казах два пъти в таксита, че не пиша домашни… Два пъти!!

З: Някой ако иска вода да каже.
П: Аз бих ползвала, да.

д: Оу, на химикала ми има сирене.
З: Искаш ли химикал?
д: Не, аз го облизах.
П: Значи искаш сирене.

П: И заключи 4 пъти, защото мислим, че ще ни откраднат!

П: Хора, за втори път се забавлявах изключително много.
Р: Ама клубчето е от години!

З: Да ти кажа, вино вече няма…
И: Да, чувам…

П: Разказах анекдот, а ти какво направи за компанията?
Другото П: Махнах се, за да си говорите.

З: Той отиде при сестра си.
д: „Табу“ ли ще гледат?

З: Шегата беше, че той е на магаре и всъщност е Исус, и това е Второто пришествие…

З: Много е яко.
М: Благодаря, и твоето беше яко, когато ни го обясни.

П: Е какъв Исус е той ако няма нотификации…

д: …че въпросният кисело-млечен продукт…
С: Синоним на „Активия“, много яко!

М: От там ли ти хрумна името Нимфа?
д: Не, щом към нимфоманче.
Всички: Ооо!
д: Не че съм аз, просто мейлът ми е такъв…
П: Нимфоманка69@абв.бг

 З. се смее.
П: Какво й каза на З., защо й стана лошо?

П: Аз мислех да има и обстоятелство, но не можах да измисля…
д: „Подтичвайки“?

П: Ей, пиянки… Искам да пиша.

09:00 ч., на следващия ден – Главата ме боли, но съвсем малко. Съвсем малко съзирам и хумора в цитатите от снощи – тогава като че ли звучаха по-комедийно… За щастие текстовете, които написахме, са все тъй чудесни. От П. ще поемат щафетата двете февруарски риби. За много години, клубче!

Read Full Post »

На 8-ми декември отчетохме като примерни екс-студенти среща на клубчето, последна среща за 2016-та. Темата беше подобаваща за тази брутална година – Гери беше избрала снимки на злокобни места и причудливи суеверия и проклятия. Не помня подробности, но гробищните градове, счупените огледала, изоставените метро станции и дяволските числа бяха в изобилие. За пръв път от няколко срещи насам се събрахме доста хора – и стари муцуни, и нови попълнения – а текстовете, които се получиха, бяха супер. Толкова супер, че дори последва гласуване с бурканче. Поздравления на dete, която още с първото си участие получи най-много гласове за една крийпи кукленска история!

Прилагам стенограмата – стенограма, още стенография – с някои от многото бисери, които избълваха златоустите ни събратя и посестрими тая вечер. Може би трябва да публикуваме и текстове, за да добие мероприятието по-сериозен облик. Балиго – ще му мислим догодина. Весели празници!

Панчева: Вашата пекарна прави ли кисело мляко?

Мартин: Тези гризки тиранозавърчета ли са?
Зу: А, приличат на пуделчета!

Панчева: Това бурканче за пикня ли е?
Гери: Не, това е бурканче за вълшебни места.

Панчева: Кой пие бяло вино?… А червено?
Зу: Искаш ли безалкохолна бира?

дете: Ние наистина сме на парти. Днес е 8-ми декември!

Панчева: Не съм сърдита, отивам да пишкам.

Панчева, за последната глътка: Дръж си кръчмата при тебе!
дете: Това не беше ли за гаджето?

Зу: Ей сега ще ти освободя пространство, ей сега!

Панчева: Стига вече, няма да гласуваме. (2 секунди) Добре, айде!

Преслав: Може да гласуваме в бурканчето за пикня.

Панчева: Моето е поезия, но няма котки.
Зу: Значи никаква поезия не е.

Гери /за числото 4 в Азия/: То дори не е тринайсет, то е като смъртнайсет.

Гери: Аз лично взимам за себе си една организационна награда!

Гери: Ох, това е като за нудисткия къмпинг…
Камен: Че какво му е на нудисткия къмпинг?
Гери: Не, то е за портокали.

Read Full Post »

След дълга лятна ваканция на 1 ноември, навръх Всички празници, се състоя нова среща на клубчето. Домакин беше Злати, която ни беше подготвила и откъси от статии за вдъхновение: мними динозаври на Марс; инструкции по лотария и многобрачие; съвети по обноски от мадам Делфин Лалори и други. Имаше и вино.
Писането мина чудесно и се родиха учудващо (за самите нас) сносни текстове. Както и неучудващо сносни бисери:

Гери: Аз като чуя марсоход и си представям мръсник, който ходи.

Мартин: Добре, че сега не си пила алкохол!
Гери: Да, само вино.

Гери, преди Зу да чете: Само не се разсмивай и не получавай пристъп на супър окуърднес.

Зу: Гери има няколко математики зад гърба си.

Гери: Защото говорим за 1-я и 2-я, а за последния никога не остава време.
Роси(която от години не е идвала на клубче): А-а, сега си спомням клубчетата…

Гери: О… щях да умра от фъстък.
Зу: Аз помислих, че си получила някаква епифания, че си видяла Господ…
Гери: Може и така да е… А дори не съм алергична!

За следващи срещи на клубчето следете фейсбук, всичките ни явни и тайни блогове, както и улики, скрити из вестникарски обяви. Скоро ще имате нова възможност да ни презентирате любимия си сорт вино и да ни обсипете с бисери – литературни и словесни!

Ваш,
Марто

P.S. – От толкова литература една фотография не сме си направили, значи!

Read Full Post »

Георги Господинов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Ямбол“, съобщи БТА. Авторът на „Физика на тъгата“ и „Естествен роман“ е награден заради приноса си към културния и духовния живот на общината, както и за развитието на съвременната българска литература.

Писателят ще получи отличието на празника на града – Свети Дух, който се чества на 4 юни през тази година.

Георги Господинов е и един от редакторите на българския вариант на световното литературно списание Granta. То ще съдържа 60% преводи и 40% съвременна българска литература. Очаква се първият брой да се появи през този месец.

 



Read Full Post »

Older Posts »

%d bloggers like this: