Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Срещи’ Category

Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан…

Пеньо Пенев напомня за Кобейн. Не по гръндж стила или по прическата, а по смъртта. Поетът, роден в „китно балканско селце“ (Добромирка) и то през 1930 г., умира млад. Умира по собствено желание. Умира след серия неуспешни опити да умре/живее. Буйна къдрава коса, буен нрав, буен живот – 29 години. Като спомен за себе си оставя поезия. Започва да пише едва в трети клас. От свои познати е описван като кротък и спокоен човек. Горещи се само когато рецитира стихове. А са известни много случаи на негови буйства.

Той е журналист, поет, строител. Герой от комунистическото време, живеещ между идеалните представи за света и неудовлетвореността от живота. През 1949 г. Пенев става един от строителите на Димитровград. Публикува в „Димитровградска правда“ и „Стършел“ между 1956 и 1957 година. Това му навлича доста неприятности и е обявен за „вреден за обществото човек“.

През целия си живот страда от непрекъсната меланхолия. Причина за това може да се потърси в неговото детство. В свои писма, писани през 1954 г., той споделя за живота си в не особено благоприятна семейна среда.

Освен проблемите сред обществото, Пенев изживява и неприятности в брачния си живот. Жени се твърде млад, бракът му се разтрогва при скандални обстоятелсва и става причина за първия му опит за самоубийство. Следват втори брак, син и поезия, работа за в. „Стършел“ и на строителни обекти. Към тях се прибавят лишения, непрестанни грижи, затруднения. Меланхолията и алкохолът му пречат да противодейства на проблемите и го пращат в психиатрична клиника, за да се лекува от алкохолизъм. Това не е първото му лечение в такова заведение. Тъстът му прибира съпругата и детето му при себе си. Огорчен от неразбирането и неуспехите, Пенев прави втори опит за самоубийство, но е спасен. На 27 април 1959 г. прави нов опит – смъртоносна доза веронал. Този път успява.

На негово име са кръстени училища, библиотеката и парка в Димитровград. В града има и къща-музей на поета.

Приживе издава само една стихосбирка – „Добро утро, хора!“. Известен е и като автор на апокрифни еротични произведения като „Поема за Кънчо Путкодеров“, „Когато цъфнат теменугите“ и др.

Негови текстове можете да откриете в:

Словото

Литернет

…и тук.

Пеньо Пенев беше тема на „Нут“ на 4 декември 2010.

Advertisements

Read Full Post »

На последната среща на НУТ (събота – 06.11) писахме по зададен край. На листчета бяха написани различни варианти на финал и разполагахме с около 30 минути да измислим подходяща история към него. Може да прочетете ТУК какво се получи. 🙂

Read Full Post »

Издателство „Сиела” и kafene.bg обявиха класирането на победителите в Новелови награди 2009г. В книжарница „Хеликон” – Витоша Людмила Филипова и Йордан Ефтимов отличиха с грамоти тримата лауреати. Трети е Преслав Ганев (когото ние много добре познаваме) с „Джером или трима души в един кюп“. На второ място е Виктор Чулев от Ловеч („Имало едно време“), а носителят на наградата от 400 лв. е Денимир Велчев с новелата „Последната страница“.

„Новелови награди“ е конкурс за млади български автори. Условията за участие са авторите да са на възраст до 25 години, техните творби да са на български език, да не са издавани досега и да са в обем между 50 и 100 машинописни страници. Всяка година се обявяват трима лауреати, чиито новели се публикуват в годишен сборник.

За първи път конкурсът се провежда през 2007 г., когато лауреати са Цвета Стоева – “Катя и хипопотамите”, Яна Калчева – „Себеутвърждаване“ и Петър Денчев – „Проста история“. Голямата награда тогава печели Цвета Стоева. За съжаление организаторите на конкурса не са сигурни дали ще има «Новелови награди 2010».

ЗА САМИТЕ НОВЕЛИ

Конкурсът е важен по няколко причини. От една страна, дава на млади автори възможност за изява, възможност да прочетат себе си на хартия и да получат някаква публичност. От друга страна, подборът на три текста в едно книжно тяло създава представа за начина на мислене на младия човек днес.

През текстовете се оглеждат мненията на поколението на Промяната. И в трите новели под някаква форма е разгледан въпросът със смяната на политическия режим, защото това е тема, с която се сблъскваме всеки ден. Тема, за която слушаме от родителите си, бабите, дядовците. Същевременно тема, по която никой не пита какво мислят децата на Промяната.

Същевременно езикът в текстовете е жив и разчупен – тонът на ежедневието, грубите шеги, глупавите страхове, проблеми, очаквания. Героите са искрени и познати, симпатични и не чак толкова, вероятно многократно виждани някъде по улицата в Града или по някой черен северозападен път.

Струва си новелите да бъдат прочетени, за да се срещнем в един паралелен почти познат свят и за да се разберем по-добре взаимно.

Read Full Post »

This slideshow requires JavaScript.

Read Full Post »

След лятото

Няма нужда от повече думи

Няма нужда от повече думи

Read Full Post »

В края на май писахме заедно. В общотворението участват:

–         Боби

–         Добрин – гост-странник

–         Юлето

–         Костадин

–         Златина

–         Ани/Тони/Ния

–         Марто

–         Мая

–         Камен

Ето какво сътворихме:

Тя няма име. Поне днес. Просто върви по улицата и наблюдава минаващите покрай нея. Върви, върви, върви. От няколко часа.

Той обича калинки. Изпива по 2 л. вода на ден. Никога не използва градския транспорт и обича хора с различни очи. Днес той няма да отиде на работа.

Вие вече се питате: те познават ли се и защо?

Аз няма да отговарям сама днес: ние сме девет.

Но двама от нас липсват. Случва се. Странно, но се случва предимно през пролетта. Той и тя. Околните изведнъж изчезват. Забравят приятелство, забравят и че от две седмици вали. Важното е, че днес той й звънна.

Дъждът никога не носи добри новини. Никога. А този порой беше най-лошият в живота й, защото й донесе име. Име, което отекваше в главата й, отразяваше се във всяка нейна мисъл и не й даваше покой. „Мразя да вали” – ушите й бучаха. „Мразя и телефонът да звъни”. Втора пауза. И сега какво?

Телефонният звън разцепваше мократа тишина като стадо побеснели комари. Тя се замисли, доближи ръка, а след това я отдръпна от слушалката и отново – треперейки, пръстите й доближиха бялата слушалка. Не издържа и вдигна.

–                     Ало? Кой е?

–                     Мисля, че знаеш.

–                     Ти ли…ти ли си…

–                     А нима си мислеше, че ще се отървеш толкова лесно от мен. Да ме използваш и хвърлиш като парцал.

–                     Знаеш, че не съм виновна. Беше неизбежно.

–                     И все пак ми дължиш един последен разговор…

–                     Слушай…просто, всичко свърши.

–                     По…

–                     Тя тръшна телефонната слушалка и застина. Внезапно звънецът на входата врата отекна в апартамента.

Застана пред огледалото преди да отвори. Едното й око беше зачервено. Сините очи са много чувствителни. Искаше й се да избяга от тази ситуация, но знаеше, че изходът не е входната врата. Там сега я очакваше някой. Вратата се отвори леко след пъхването на ключа. Той влезе и я целуна. После стисна ръката й така, че халката се впи в кутрето й и я заболя. Телефонът отново иззвъня.

Тя го погледна стреснато и леко притеснено. Той отиде до телефона и го вдигна.

–                     Един последен разговор!

–                     Моля? Имате грешка. – И затвори.

–                     Той знаеше, че не е грешка. Знаеше, че тя се е отдала на друг, но се правеше, че не разбира. Как да позволиш на човека, когото обичаш, да си тръгне? Като си тръгнеш. Той отвори прозореца и стъпи на перваза.

Fuck!!! Има ли значение… Гняв, болка…Не…празно, пусто…самотно. Предателството може ли да се прости? А дали може да се забрави? Опита…В продължение на доста време вече. За реалистите историята не свършва така… Тяхната история… Тяхна? Какво дори значи това? Не можеше повече… Явно за чувствителните е така…

Тези мисли протекоха за секунда. След тях покрай ушите му свистеше само вятърът, а някъде отдалече се разнасяше вик. Някой викаше едно име. Май неговото…май…

Може би нещастен опит на подсъзнанието. Всичко, което се чуваше, бяха само клаксони, двигатели деца, бързащи хора и постоянната дандания от сергията под прозореца му.

Три дни по-късно сергията отново функционираше, но за разлика от преди, хората бяха по-тихи и всъщност основно си шепнеха нещо на ухо.

Тя се чудеше коя от двете черни рокли да облече. Всъщност какво значение има. Тя никога не е обичала да ходи на погребения. Тя не знаеше дали изобщо обича поне малко живота си.

Извод: К’о да се пра’и. Случва се 🙂

Read Full Post »

От началото до сега сме обсъждали различни автори от и извън границите на България. Но за първи път ще се спрем на съвременна българска проза тази събота (30.01.2010). Темата е Калин Терзийски с три негови разказа от „Има ли кой да ви обича”.

Биографична справка за автора може да бъде намерена в сайта на издателство „Жанет 45” :
Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната болница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията “SAX”, “Егоист”, “Едно”, “Найт лайф”, “Ева”, “Клуб М”, вестниците на „Труд”. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: “Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол” (стихове),”Тринайсет парчета от счупеното време”(разкази), „Сурови мисли със странен сос”, участия в сборниците: „Недялко…projekt”, „Антология на живите”, „Обществен експеримент”, „Троица”,.
В момента пише роман с работното заглавие “Алкохол” – за алкохолизма и алкохолиците.

Повече за автора и тесктовете му…в събота, 30.01.2010 г., 14.00 часа пред Халите.

Read Full Post »

Older Posts »

%d bloggers like this: