Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Обсъждани автори’ Category

Георги Господинов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Ямбол“, съобщи БТА. Авторът на „Физика на тъгата“ и „Естествен роман“ е награден заради приноса си към културния и духовния живот на общината, както и за развитието на съвременната българска литература.

Писателят ще получи отличието на празника на града – Свети Дух, който се чества на 4 юни през тази година.

Георги Господинов е и един от редакторите на българския вариант на световното литературно списание Granta. То ще съдържа 60% преводи и 40% съвременна българска литература. Очаква се първият брой да се появи през този месец.

 



Advertisements

Read Full Post »

„Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение“

Хорхе Луис Борхес

Литературна вечер, посветена на Хорхе Луис Борхес ще се състои на 1 декември, 2011 г. от 18 ч. в Институт Сервантес. По случай 25-годишнината от смъртта на аржентинския писател Институт Сервантес, Аржентинско посолство и ИК „Колибри“ организират дискусия с видни испанисти.

На български излязоха книгите неговите „Избрани есета“ и „Измислици“.

1 декември 2011 г., 18 ч.
Институт Сервантес,
ул. „Съборна“ 1

Повече за „Измислици” на Хорхе Луис Борхес, можете да прочетете тук.

 

Източник: Културни новини

Read Full Post »

Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан…

Пеньо Пенев напомня за Кобейн. Не по гръндж стила или по прическата, а по смъртта. Поетът, роден в „китно балканско селце“ (Добромирка) и то през 1930 г., умира млад. Умира по собствено желание. Умира след серия неуспешни опити да умре/живее. Буйна къдрава коса, буен нрав, буен живот – 29 години. Като спомен за себе си оставя поезия. Започва да пише едва в трети клас. От свои познати е описван като кротък и спокоен човек. Горещи се само когато рецитира стихове. А са известни много случаи на негови буйства.

Той е журналист, поет, строител. Герой от комунистическото време, живеещ между идеалните представи за света и неудовлетвореността от живота. През 1949 г. Пенев става един от строителите на Димитровград. Публикува в „Димитровградска правда“ и „Стършел“ между 1956 и 1957 година. Това му навлича доста неприятности и е обявен за „вреден за обществото човек“.

През целия си живот страда от непрекъсната меланхолия. Причина за това може да се потърси в неговото детство. В свои писма, писани през 1954 г., той споделя за живота си в не особено благоприятна семейна среда.

Освен проблемите сред обществото, Пенев изживява и неприятности в брачния си живот. Жени се твърде млад, бракът му се разтрогва при скандални обстоятелсва и става причина за първия му опит за самоубийство. Следват втори брак, син и поезия, работа за в. „Стършел“ и на строителни обекти. Към тях се прибавят лишения, непрестанни грижи, затруднения. Меланхолията и алкохолът му пречат да противодейства на проблемите и го пращат в психиатрична клиника, за да се лекува от алкохолизъм. Това не е първото му лечение в такова заведение. Тъстът му прибира съпругата и детето му при себе си. Огорчен от неразбирането и неуспехите, Пенев прави втори опит за самоубийство, но е спасен. На 27 април 1959 г. прави нов опит – смъртоносна доза веронал. Този път успява.

На негово име са кръстени училища, библиотеката и парка в Димитровград. В града има и къща-музей на поета.

Приживе издава само една стихосбирка – „Добро утро, хора!“. Известен е и като автор на апокрифни еротични произведения като „Поема за Кънчо Путкодеров“, „Когато цъфнат теменугите“ и др.

Негови текстове можете да откриете в:

Словото

Литернет

…и тук.

Пеньо Пенев беше тема на „Нут“ на 4 декември 2010.

Read Full Post »

От началото до сега сме обсъждали различни автори от и извън границите на България. Но за първи път ще се спрем на съвременна българска проза тази събота (30.01.2010). Темата е Калин Терзийски с три негови разказа от „Има ли кой да ви обича”.

Биографична справка за автора може да бъде намерена в сайта на издателство „Жанет 45” :
Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната болница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията “SAX”, “Егоист”, “Едно”, “Найт лайф”, “Ева”, “Клуб М”, вестниците на „Труд”. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: “Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол” (стихове),”Тринайсет парчета от счупеното време”(разкази), „Сурови мисли със странен сос”, участия в сборниците: „Недялко…projekt”, „Антология на живите”, „Обществен експеримент”, „Троица”,.
В момента пише роман с работното заглавие “Алкохол” – за алкохолизма и алкохолиците.

Повече за автора и тесктовете му…в събота, 30.01.2010 г., 14.00 часа пред Халите.

Read Full Post »

Цитати:

• Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.

• Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.

• Историята, тази героична родина във времето, днес вече не удовлетворява евреите: те са завоювали правото си на родина в пространството.

• Какво общо имам с евреите ли? Аз едва ли имам нещо общо със самия себе си.

• Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум.

• Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.

Франц Кафка е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век.

Кафка е роден в Прага (Австро-Унгария) в семейството на търговец от еврейски произход. Бащата е домашен тиранин, изпълнен с презрение към литературните начинания на своя единствен син. Кафка завършва Юридическия факултет на Карловия университет в Прага и от 1908 до 1922 г. работи в застрахователна фирма, но непрекъснато – главно нощем – пише. Така е създадена първата му значима литературна творба, разказът „Присъдата“ (1913), последвана от новелата „Преображението“ (1915). Писателят е близък до кръга на пражките експресионисти и разказите му излизат в различни литературни списания.

Франц Кафка умира в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил четиридесет и една години. Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа – „Процесът“ (1925), „Замъкът“ (1926) и „Америка“ (1927), – както и сборника с непубликувани разкази „При строежа на Китайската стена“ (1931). Излиза и кореспонденцията му с Фелице Бауер и с Милена Йесенска, както и прочутото му „Писмо до бащата“ (създадено в 1919 г.). Посмъртно са издадени и неговите „Дневници“ (1983).

По време на националсоциализма в Германия книгите на Кафка са забранени, а трите му сестри са ликвидирани в концентрационни лагери.

Приживе творчеството на Франц Кафка не е много известно, но се сдобива с международна слава в годините след Втората световна война. „Откриват“ го първо в САЩ и Франция, а едва през петдесетте години на XX век – в Германия и Австрия. Произведенията на „пражанина“ се отличават с необикновено съчетание на свръхреализъм и гротескност, което придава изключителна сила на художественото внушение. Така възниква един свят-притча, в който невидимо нараства отчуждението и бездуховността. На преден план излиза необяснимото, абсурдът, онова, което не се поддава на логическо осмисляне, но деформира човека и обезценява живота му.

Днес Франц Кафка – наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст – е смятан за един от „тримата влъхви“ на модерната литература.

В чест на писателя са учредени две международни литературни награди – през 1979 г. от град Клостернойбург и през 2001 г. от родния град на писателя Прага.

Литературата по времето на Кафка

От една страна, това е време, в което писателите надскачат държавните граници и започват да говорят на общ език, предлагат литературни „ключове” и интерпретация на действителността, а от друга страна, се изменя повествованието в цяла Европа – от вътрешна структура и съдържание до елементи от външната форма.
Авторът остава извън ситуацията, вече не е всезнаещ и не ръководи съдбата на героите си, но понякога се застъпва за някой от персонажите (съгласява се с него, защитава неговата гледна точка). Отделя се повече внимание на същността на героите, техните размисли и чувства, а не на външните ситуации.
Структурата на повествованието е предимно статична, а ритъмът – изключително бавен. Главните герои вървят към своето собствено унищожение („Процесът” на Кафка). Героите са събирателни образи без изграден светоглед, без качества, неспособни да се справят със себе си, изживяващи криза на личността.
Пространството е реално, но изключително деформирано от филтъра на картината, която ни се представя, абсурдно заради многото символи. Времето не е механично и измеримо, а се трансформира от личното възприятие на героя. Мислите не следват логическа последователност.

От позитивизъм до декадентизъм

Появата на новата литература се обуславя от криза на реализма. Икономическите и социални сътресения през XIX в. водят до намаляване на вярата в разума и прогреса., във възможността реалността да бъде позната научно.

Анри Бергсон:

Животът е постоянен поток, а познанието за реалността се постига чрез интуицията.

Други фактори са прихоанализата и теорията за относителността на Айнщайн, свръхчовека на Ницше.

Авангардното време 1900 -1914
Скъсване с традиционните похвати

Водещо е ирационалното. Познанието се постига чрез опиати, за да се пробият бариерите на привидното и да достигнат до същностното. Ражда се идеята за „виждащия артист” – само артистите могат да видят истината, затова и творчеството им не е са масово потребление. Изкуството се възприема като висше просветление, акцентра се върху мистерията, която заобикаля човека.

Характерни черти на декадентизма:

– отказ от рационалността и от науката като единствени инструменти за познаване на действителността.
– субективен характер и индивидуализация на автора
– създаване на образа на поета „денди”, изграждащ живота си като произведение на изкуството
– основна роля на символите
– естетизъм

Текстът е подготвен от Майчо, която е превела информацията от италиански. Благодарности!

Read Full Post »


На 15 ноември се срещнахме на Халите, за да си говорим за Рей Бредбъри. Предложението за този автор беше на Тони (Ани-Тони-Ния), която носеше тежка книга с разкази. Обсъдихме „Няма да има утре”, „Езерото” и „Тълпата”.

Тони ни препоръча и лекция на Бредбъри, в която той дава съвети за писане и разказва за творчеството си:


http://www.youtube.com/watch?v=_W-r7ABrMYU

Кратка информация за автора:

Американският писател, есеист, драматург, сценарист и поет Рей Бредбъри е роден в Уокиган, Илинойс, на 22.08.1920 г. в голямо семейство. След като завършва гимназия в Лос Анджелис през 1938 г., той продължава да се самообразова – през нощта в библиотеката, а през деня пред пишещата си машина. От 1938 до 1942 година продава вестници по улиците на Лос Анджелис. През 1947 г. събира най-добрите си творби и ги издава като сборник с разкази под заглавието „Мрачен карнавал“. Репутацията си на водещ писател в жанра на фантастиката печели с романа „Марсиански хроники“, издаден през 1950 г., а въздействащата антиутопия „451º по Фаренхайт“ е публикувана през 1953 г. Носител е и на много награди: Световна награда за фентъзи за цялостно творчество през 1977 г., „Брам Стокър“, мемориална награда „Гранд Мастър“ за цялостно творчество през 1988 г., „Еми“ за работата му по телевизионната продукция „Дървото на Вси светии“, Национален медал за изключителни заслуги към американската книжовност през 2000 г., Национален медал на изкуствата през 2004, почетен „Пулицър“ през 2007 г. Най-необичайната почит обаче получава, когато един лунен кратер е кръстен „Кратер на глухарчето“, по името на повестта „Вино от глухарчета”. Рей Бредбъри живее в Калифорния и продължава да пише активно и да изнася лекции.
(информация: сайта на издателство „Бард“)

Read Full Post »

Свикнали сме да възприемаме Тома Марков само и единствено като поет, но ето че той издава първия си роман.
Ето информацията, която може да бъде намерена в интернет за творбата:

Какъв изобщо роман може да напише Тома Марков – най-грандиозният жив български поет – ами ето какъв: бърз, свиреп, нежен, тъжен, и разбира се – болезнено, до пълно полудяване смешен! Това е книга, крайно неподходяща за редовия телевизионен селяндур, дори, боя се, неподходяща за хора с литературна култура под средната. Книга за естети, които имат доблестта да се къпят всеки ден (сутрин, привечер и вечер). Роман за живота на истинския, нормален артист в града. Висока, много висока топка в самия край на едно десетилетие, оказало се така важно за адекватната българска модерност. – Радослав Парушев

Войник на Слънцето, шизофреник и поставящ зъбите си по гробищата на старата българска литература. Ако пишеше, колкото пиеше щяхме да имаме Чосър. Но на нас Чосър не ни трябва – трябва ни Тома Марков да подскача наоколо, докато малки и големи човешки пожари догарят в ноща. Като догорят пожарите тогава Тома Марков ще възкръсне от малките дози сивкав прах който продават в „Надежда” и ще успеем да го имаме…. Точка. – Мартин Карбовски
И все пак да се пише от определена поза не е съвсем лошо. Защо Тома Марков да не пише от позата на крайно градски поет, чиято кръв е смес от хероин и отровни електрони, очите му са – едното витрина на интернет кафе, другото отвор на градски канал, сърцето му – претъпкан бар, мозъка му – бясно виеща в града линейка, която откарва умиращия смисъл към интензивното спасение… Защо да не може? След като Тома Марков се храни със синтетичните сокове на града и диша бесният му изпълнен с похотливи миризми въздух? Нали цели пет поколения български поети и писатели бяха задължителни селяни. При това много успешно стояха в позата на селяни… За това може Тома Марков и неговото alter ego Макаронов да се взират през един полузамъглен столичен прозорец, към шест сутринта, на изток. – Калин Терзийски

Книгата би трябвало да се появи в книжарниците съвсем скоро, може би дори утре. Премиерата ще се състои на 27-ми октомври в Пловдив, а в София ще бъде представен на 5-ти ноември.

Read Full Post »

Older Posts »

%d bloggers like this: