Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘В света на наградите’ Category

Георги Господинов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Ямбол“, съобщи БТА. Авторът на „Физика на тъгата“ и „Естествен роман“ е награден заради приноса си към културния и духовния живот на общината, както и за развитието на съвременната българска литература.

Писателят ще получи отличието на празника на града – Свети Дух, който се чества на 4 юни през тази година.

Георги Господинов е и един от редакторите на българския вариант на световното литературно списание Granta. То ще съдържа 60% преводи и 40% съвременна българска литература. Очаква се първият брой да се появи през този месец.

 



Read Full Post »

Издателство „Сиела” и kafene.bg обявиха класирането на победителите в Новелови награди 2009г. В книжарница „Хеликон” – Витоша Людмила Филипова и Йордан Ефтимов отличиха с грамоти тримата лауреати. Трети е Преслав Ганев (когото ние много добре познаваме) с „Джером или трима души в един кюп“. На второ място е Виктор Чулев от Ловеч („Имало едно време“), а носителят на наградата от 400 лв. е Денимир Велчев с новелата „Последната страница“.

„Новелови награди“ е конкурс за млади български автори. Условията за участие са авторите да са на възраст до 25 години, техните творби да са на български език, да не са издавани досега и да са в обем между 50 и 100 машинописни страници. Всяка година се обявяват трима лауреати, чиито новели се публикуват в годишен сборник.

За първи път конкурсът се провежда през 2007 г., когато лауреати са Цвета Стоева – “Катя и хипопотамите”, Яна Калчева – „Себеутвърждаване“ и Петър Денчев – „Проста история“. Голямата награда тогава печели Цвета Стоева. За съжаление организаторите на конкурса не са сигурни дали ще има «Новелови награди 2010».

ЗА САМИТЕ НОВЕЛИ

Конкурсът е важен по няколко причини. От една страна, дава на млади автори възможност за изява, възможност да прочетат себе си на хартия и да получат някаква публичност. От друга страна, подборът на три текста в едно книжно тяло създава представа за начина на мислене на младия човек днес.

През текстовете се оглеждат мненията на поколението на Промяната. И в трите новели под някаква форма е разгледан въпросът със смяната на политическия режим, защото това е тема, с която се сблъскваме всеки ден. Тема, за която слушаме от родителите си, бабите, дядовците. Същевременно тема, по която никой не пита какво мислят децата на Промяната.

Същевременно езикът в текстовете е жив и разчупен – тонът на ежедневието, грубите шеги, глупавите страхове, проблеми, очаквания. Героите са искрени и познати, симпатични и не чак толкова, вероятно многократно виждани някъде по улицата в Града или по някой черен северозападен път.

Струва си новелите да бъдат прочетени, за да се срещнем в един паралелен почти познат свят и за да се разберем по-добре взаимно.

Read Full Post »

12 октомври 2010 е знаменателен ден – Хаурд Джейкъбсън най-накрая спечели наградата „Букър” след осемгодишно чакане и две предишни номинации. Но освен това Not the Booker отново направи напук, излизайки със своите резултати на същия ден. Надпреварата, както и първия път, беше динамична и разбуни духовете на блогърите. В крайна сметка чашата на Гардиън ще отиде не при един, а при двама автори – Лий Роурке и Матю Хуутън.

Лий Роурке Каналът (Lee Rourke The Canal)

Каналът на Лий Роурке има доста необичаен сюжет. Главен герой е мъж, който осъзнава, че животът му е ужасно скучен. Затова напуска работа с идеалната цел да прекарва времето си, седейки на пейка до тих канал в лондонски квартал и да наблюдава плуващите лебеди и работещите в отсрещните офис-сгради хора.

Уединението му обаче скоро бива прекъснато от една млада дама, която всеки ден сяда до него. Въпреки че така и не разкрива името си, жената започва да разказва ужасяващата история на престъплението, за което не може да си прости, а както се оказва – в него е замесен и един от работещите в сградата от другата страна на канала.

Така разкъсван между страха и жалостта, мъжът се оказва все по-погълнат от нейната история, откривайки, че скуката му го е отвела на най-страшното място, на което е бил.

Матю Хуутън Деломе Роуд (Matthew Hooton Deloume Road)

Историята, която разказва Матю Хуутън в Деломе Роуд, пренася читателя в един горещ август на остров Ванкувър по времето на първата война в Персийския залив. В малкия провинциален град, където децата играят непрестанно в горите и на тайни места, всичко се променя, когато е намерен един предмет от миналото.

Постепенно пред читателя се разкриват сложните взаимоотношения и взаимовръзки между жителите на градчето. Украинец касапин, който тъгува по останалото в родината семейство; овдовяла корейка, която се страхува за живота на растящото в нея дете; кореняк творец, чийто син пилот се е разбил в пустошта – са само част от героите в Деломе Роуд. А зад всички тях тегне сянката на Жерард Деломе, чието самоубийство през 1899 отключва поредица от събития, които повлияват трагично живота в града цял век по-късно.

Read Full Post »

Автори: Мая Коларова, Златина Димитрова

Снимка: tabletmag.com

Хаурд Джейкъбсън е носителят на награда „Букър” за 2010 г. Неговият роман „The Finkler Question” беше отличен на 12 октомври на церемония в Гилдхол в Лондон. Авторът е номиниран два пъти за „Букър” – през 2002 г. (Who’s Sorry Now) и през 2006 г. (Kalooki Nights).  „The Finkler Question” се счита за „една от най-остроумните, язвителни и интелигентно комични творби в проза на английски език”.

Романът разказва за приятелство и загуба, изключване и принадлежност, за мъдростта и човечността на зрелия човек. „The Finkler Question” разкрива какво значи да бъдеш евреин днес.

Освен наградата от £50 000, Хауърд Джейкъбсън може да очаква увеличаване на тиража и световно признание. Продажбите на номинираните за наградата книги през тази година са скочили с около 45% спрямо миналогодишните.

The Booker Prize е една от най-престижните литературните награди. Чествалият своята 40-годишнина през 2008г. приз се присъжда на граждани на Англия, на Ирландската Република или на Република Зимбабве. Целта му е да отличи най-добрия англоезичен роман и да популяризира четенето, по-слабо известните автори и качествените книги.

За поддържането на високия стандарт на наградата спомага и нивото на журито. То е съставено от писател, двама издатели, литературен агент, книжар, библиотекар и председател на събранието, назначен от Фондацията Booker Prize. Членовете се избират измежду най-добрите критици, писатели и академици. Обикновено съставът на журито се променя всяка година, но е възможно даден член да бъде преизбран за втори път.

Конкурсът протича по следния начин – журито е отговорно за съставянето на дълъг списък от дванадесет-тринадесет книги, който да бъде сведен до шест кандидата за приза. За да се включи в този вторичен кратък списък, всяка книга трябва да има пълната подкрепа на поне един от съдиите, който да смята, че тя е достоен претендент за наградата. Всеки от авторите на книгите, включени в краткия списък, получават £2,500 и ръчно подвързан екземпляр на собствената си книга.

Наградният фонд е в размер на £50,000. Той е осигурен от Man Group plc[1]. Наградата се присъжда на най-добрия роман (според съдийското мнение), като тя не може да бъде разделяна или отнемана. Наред с финансовата премия, участието в надпреварата за „Букър“ осигурява на победителя, както и на авторите от краткия списък, популярност и драстичен ръст в продажбите.

Много от печелилите през годините автори са познати и в България. Сред тях са Уилям Голдинг („Морски обреди”), Арундати Рой («Белият тигър»), Дж, М. Кутси (двукратен носител на „Букър” – ), Джон Банвил, Салман Рушди («Среднощни деца»).


[1]Компания Man е световно известен лидер в бизнес мениджмънта на алтернативни инвестиции.
Основни положения на правилата за участие
• Участие може да вземе всеки роман (или дълга новела), написан от гражданин на Англия, на Ирландската Република или на Република Зимбабве.
• Авторът трябва да е жив към момента на присъждане на наградата.
• Не се допускат английски преводи на книга, написана в оригинал на друг език.
• Не се допускат книги, на които авторът е същевременно и издател, или които са били специално отпечатани от дадено издателство за случая.
• Датата на публикуване да съответства със зададената за конкретната година времева рамка.
• Всеки британски издател може да участва с два романа, стига датата им на издаване да съвпада с указаната в условията за участие. Право на участие имат също и заглавия от автор, който е печелил вече Букър (или друга награда); заглавия от автор, който е бил включен в краткия списък през последните десет години (от и включително 2000г.), както и заглавия от автор, публикувани преди обявените срокове, посочени в условията за участие.
Пълния списък с условия за участие може да намерите на английски език на http://www.themanbookerprize.com/prize/about/rules-and-entry

Read Full Post »

Автори:

Мая Коларова, Златина Димитрова


Инициативата за създаването на Not the Booker prize е подета от Сам Джордисън* преди две години. Идеята е да се представи демократична алтернатива на литературната награда The Booker Prize. Причината – острите критики, които търпи Букър, основно що се отнася до неправилния избор на победител, ощетяването на някои литературни жанрове (като фантастика например), а разбира се оспорвана е и компетентността на журито и неговия състав.

Амбициозната цел на Not the Booker е да даде отговор на въпросите – могат ли читателите да са по-добри съдници? Дали те имат повече разум от съдиите? Могат ли блогърите да изберат по-достоен победител? И в крайна сметка – дали няма финалният вот да е същият?

Резултатът – Сам Джордисън организира кампанията във виртуалното пространство. Тя започва с подбор на книги според определени правила**. Предложенията правят блогърите. Последващите дискусии по въпросните кандидатури в съчетание с електронен вот съкращават списъка, а накрая се излъчва победител. Наградата му, за разлика от тази на Букър (£50,000), е доста по-скромна – чаша на Guardian и евентуално радостта от победата.

Конкурсът се провежда за първи път през 2009, когато носител на наградата става Рана Дасгупта с романа „Соло“. Авторът с индийски произход е роден в Кентърбъри, графство Кент, Великобритания. „Соло“ излиза през март 2009 и печели освен учредената от „Гардиън“ награда и престижната Тhe Commonwealth Writers’Prize.

Романът разглежда съдбата на един стогодишен човек, който вижда как светът се променя през годините, как се преминава от прокарването на първите релси  към навлизането в информационната ера. Освен това действието се развива в…България. Дасгупта силно се интересува от историческото развитие на малка страна като нашата и решава да ситуира действието на романа си именно тук – в София. Написването на историята е свързано с много сериозни проучвания, кратък престой в София, по време на който Рана има възможност да се срещне с интересни хора, да усети духа на страната, да се разходи по улиците и да направи снимки, които да го връщат към мястото на действието. Писането на романа му отнема пет години, през които се отделя от заобикалящата го действителност в Индия, за да се пренесе в България и да развие историята на героя си Улрих.

Романът „Соло“ е преведен на български език от ИК „Жанет 45“ и представен през април в у нас. На премиерата на книгата в галерия „Академия“ авторът разказа за етапите, през които е преминал при написването на романа.

Първата му книга „Токио: полет отменен“ (2005) е приета добре от читателите и критиката и е сред номинираните за наградата „Джон Люълин“. Издателят Манол Пейков обеща и тази книга да получи български превод.

В момента протичат номинациите за тазгодишната награда Not the Booker Prize, втора по ред. В сайта на „Гардиън“ са публикувани откъси от номинираните книги, за да могат читателите да изберат своя фаворит, а освен това номинациите са и начин да бъдат популяризирани текстовете. Заради съмнение за некоректно гласуване „Гардиън“ излъчва два списъка с номинирани текстове и оставя читателите да преценят кой от тях заслужава повече номинацията. В резултат на това за наградата се конкурират следните романи:

The Cuckoo Boy by Grant Gillespie

Pictures of Lily by Matthew Yorke

Deloume Road by Matthew Hooton

The Canal by Lee Rourke

Advice for Strays by Justine Kilkerr

Предстои да разберем кой ще получи Not the Booker Prize тази година.

––––––––––––––-

* Сам Джордисън е британски писател, който има редица публикации в издания като The Guardian, 3:AM Magazine, The Times, The Independent и The Idler.
** Правилата на Not the Booker
За удобство критериите за подбор на книги са сходни с тези на The Booker Prize. Тоест могат да бъдат номинирани:
• Всеки роман (или дълга новела), написан от гражданин на Англия, на Ирландската Република или на Република Зимбабве.
• Не се допускат английски преводи на книга, написана в оригинал на друг език.
• Не се допускат книги, на които авторът е и същевременно и издателя, или които са били специално отпечатани от дадено издателство за случая/по този повод.
• Датата на публикуване да съответства със зададената за конкретната година времева рамка.
За разлика от правилата на Букър, в този случай не се ограничава броя участници от един и същ издател. Всички жанрове се допускат, както и всеки стил. Незадължително, но препоръчително е да има аргументация към номинацията на дадена книга.
След като се създаде първоначалният списък с предложения, се преминава на втория етап. Той представлява гласуване за предпочитаната книга. Шестте книги с най-много гласове отиват на следващия кръг – краткия списък. Сам Джордисън коментира в блог форма всяка от тях, като дискусията е отворена за мненията и на читателите. Надеждата на Not the Booker, както и на Букър, е, че хората ще се заинтересоват и ще прочетат поне финалните предложения. След това се прави финалният избор. Not the Booker има за цел да излъчи победителя преди Букър. От части, за да откраднат от блясъка им, но най-вече за да няма объркване.

Read Full Post »

%d bloggers like this: