На 8-ми декември отчетохме като примерни екс-студенти среща на клубчето, последна среща за 2016-та. Темата беше подобаваща за тази брутална година – Гери беше избрала снимки на злокобни места и причудливи суеверия и проклятия. Не помня подробности, но гробищните градове, счупените огледала, изоставените метро станции и дяволските числа бяха в изобилие. За пръв път от няколко срещи насам се събрахме доста хора – и стари муцуни, и нови попълнения – а текстовете, които се получиха, бяха супер. Толкова супер, че дори последва гласуване с бурканче. Поздравления на dete, която още с първото си участие получи най-много гласове за една крийпи кукленска история!
Прилагам стенограмата – стенограма, още стенография – с някои от многото бисери, които избълваха златоустите ни събратя и посестрими тая вечер. Може би трябва да публикуваме и текстове, за да добие мероприятието по-сериозен облик. Балиго – ще му мислим догодина. Весели празници!
Панчева: Вашата пекарна прави ли кисело мляко?
Мартин: Тези гризки тиранозавърчета ли са?
Зу: А, приличат на пуделчета!
Панчева: Това бурканче за пикня ли е?
Гери: Не, това е бурканче за вълшебни места.
Панчева: Кой пие бяло вино?… А червено?
Зу: Искаш ли безалкохолна бира?
дете: Ние наистина сме на парти. Днес е 8-ми декември!
Панчева: Не съм сърдита, отивам да пишкам.
Панчева, за последната глътка: Дръж си кръчмата при тебе!
дете: Това не беше ли за гаджето?
Зу: Ей сега ще ти освободя пространство, ей сега!
Панчева: Стига вече, няма да гласуваме. (2 секунди) Добре, айде!
Преслав: Може да гласуваме в бурканчето за пикня.
Панчева: Моето е поезия, но няма котки.
Зу: Значи никаква поезия не е.
Гери /за числото 4 в Азия/: То дори не е тринайсет, то е като смъртнайсет.
Гери: Аз лично взимам за себе си една организационна награда!
Гери: Ох, това е като за нудисткия къмпинг…
Камен: Че какво му е на нудисткия къмпинг?
Гери: Не, то е за портокали.
ЛитКулт 