Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан…
Пеньо Пенев напомня за Кобейн. Не по гръндж стила или по прическата, а по смъртта. Поетът, роден в „китно балканско селце“ (Добромирка) и то през 1930 г., умира млад. Умира по собствено желание. Умира след серия неуспешни опити да умре/живее. Буйна къдрава коса, буен нрав, буен живот – 29 години. Като спомен за себе си оставя поезия. Започва да пише едва в трети клас. От свои познати е описван като кротък и спокоен човек. Горещи се само когато рецитира стихове. А са известни много случаи на негови буйства.
Той е журналист, поет, строител. Герой от комунистическото време, живеещ между идеалните представи за света и неудовлетвореността от живота. През 1949 г. Пенев става един от строителите на Димитровград. Публикува в „Димитровградска правда“ и „Стършел“ между 1956 и 1957 година. Това му навлича доста неприятности и е обявен за „вреден за обществото човек“.
През целия си живот страда от непрекъсната меланхолия. Причина за това може да се потърси в неговото детство. В свои писма, писани през 1954 г., той споделя за живота си в не особено благоприятна семейна среда.
Освен проблемите сред обществото, Пенев изживява и неприятности в брачния си живот. Жени се твърде млад, бракът му се разтрогва при скандални обстоятелсва и става причина за първия му опит за самоубийство. Следват втори брак, син и поезия, работа за в. „Стършел“ и на строителни обекти. Към тях се прибавят лишения, непрестанни грижи, затруднения. Меланхолията и алкохолът му пречат да противодейства на проблемите и го пращат в психиатрична клиника, за да се лекува от алкохолизъм. Това не е първото му лечение в такова заведение. Тъстът му прибира съпругата и детето му при себе си. Огорчен от неразбирането и неуспехите, Пенев прави втори опит за самоубийство, но е спасен. На 27 април 1959 г. прави нов опит – смъртоносна доза веронал. Този път успява.
На негово име са кръстени училища, библиотеката и парка в Димитровград. В града има и къща-музей на поета.
Приживе издава само една стихосбирка – „Добро утро, хора!“. Известен е и като автор на апокрифни еротични произведения като „Поема за Кънчо Путкодеров“, „Когато цъфнат теменугите“ и др.
Негови текстове можете да откриете в:
Пеньо Пенев беше тема на „Нут“ на 4 декември 2010.
Това, което аз съм чела, е, че го пращат в клиниката по политически причини, защото се осмелява след купищата възторжени оди за социализма, да публикува няколко твърде песимистични стихотворения.
Истината е някъде там…
е тоя луд ли е бил да песимисти Комунизъма?
Златина: луд, луд, ама май не по тази причина 🙂 Интересен автор е, въпреки че преди ми се струваше соц и скучен…