Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for декември, 2010

Романът на Иван Димитров разказва за лъжата, която, повторена сто пъти, се превръща в истина


"Животът като липсваща лъжица"


Никола е хероинов наркоман. Друса от години. Поне така показват тестовете. Така мислят родителите му. Това разбират приятелите му. „Животът като липсаваща лъжица” разказва за превръщането на един  студент, който не употребява наркотици, в наркоман. Това е историята на обществото, което отхвърля различните, което у-нищо-жава хората с проблеми. Протегнатата за помощ ръка е пречупена.

Краткият път от катедрата в университета и топлата домашна среда до клиниките за лечение на наркомании в България и в чужбина води началото си от слух. „Мълвата” е това, което изпраща героя на Димитров в кръговете на ада, за да го завлече на дъното.

„Животът като липсваща лъжица” поставя въпроса да бъдеш или да не бъдеш…наркоман. Изборът се определя от обществото, от страховете, от средата. Сред страниците на романа светът е такъв, какъвто е – забързан, объркан, хаотичен.

В романа се оглеждат предпочитанията на автора към Кафка, Керуак и много други. Високият художествен стил се смесва със езика на улицата. Героят е искрен, истински, неразбиращ, търсещ като всеки друг герой на настоящето.

Всъщност кои са наркоманите? Има ли разлика между пушача на марихуана, приемащия хапчета и поклонника на хероина? Има. И тя се състои в лъжицата – лъжицата, необходима, за да загребе и погребе живота. Лъжицата от „Матрицата”( There is no spoon…), в която се разтваря и изпарява търсеното щастие.

Романът „Животът като липсваща лъжица“ е дебютен за младия автор Иван Димитров, досега познат на българските читатели със своите разкази („Местни чужденци“, Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да разколебае всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Макар че вътре има и любов, и побой – жалко, че добрите си изяждат боя.(Издателство «Алтера»)

Златина Димитрова

Advertisements

Read Full Post »

Издателства, срещи и удължено работно време очакват посетителите на XXIX Софийски международен панаир на книгата

 


Срещи с  писатели, литературни дискусии и над 110 изложители – това са част от „изненадите“ за посетителите на XXIX Софийски международен панаир на книгата. Книжният форум започна днес в НДК с музика на живо. Посрещнаха ни група, книги и камерите на досадни журналисти.

 

Интересното за тазгодишният панаир е по-голямата продължителност – започва във вторник и приключва в неделя. Освен това е удължено и работното време – до 20.00 ч., за да даде възможност на повече хора да си купят книга.

„Колибри” навършва двайсет години. По случая на щанда има балончета със знака на издателството. :):):)

Щандът на „Сиела” пък обещава да посреща посетителите на форума с известни български писатели. Днес не видях нито един, но се очаква специални гости да бъдат Алек Попов, Теодора Димова, Людмила Филипова, Захари Карабашлиев и Ваня Щерева. Освен това издателството е подготвило дискусия на тема „Българската книга по света, българските писатели в чужбина“ с участието на автори и издатели – Румен Леонидов, Леа Коен, Деян Енев, Светлозар Желев и Давид Вайцман.

По традиция по време на панаира ще бъде връчена и наградата „Бронзов лъв”. Тя  съществува от 1996 г. и се присъжда от Асоциация „Българска книга“ за най-добре издадена книга.

Последните две изложения на Панаира на книгата бяха разочароващи поради малкия брой на представените издателства. Книжният форум беше беден от към книги и от към събития. Посетителите се оказаха неприятно изненадани от слабата организация. Издателите изтъкваха като причина за проблемите кризата и слабите възможности на малките издателства да устоят на пазара. Тази година не ми се струва по-различно. И все пак откриването с музика на живо даде надежда.

 

Read Full Post »

%d bloggers like this: