Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for август, 2010

Всяко начало е трудно. Колкото и банално да звучи това. И няма значение за какво се отнася – винаги е „тегаво”. И се изисква кураж и смелост, дори просто за да не се откажеш. Над това се замислих, когато прочетох една статия, посветена на мечтата. На мечтата да бъдеш писател. С публикувани произведения и световна известност, автографи … и всичко останало. Както се случва често, и в този случай се оказа, че нещата са далеч от стила „Елементарно, Уотсън!”. Затова сега на вниманието на всички настоящи и бъдещи хора на перото –  как го правят в Италия или пътят на писателя в седем стъпки и осем съвета.

Първото и най-важното – четене, четене и пак четене

–     Започнах да пиша от малка, защото разправях много лъжи – толкова заплетени, че се налагаше непрестанно да измислям нови ситуации и герои! Освен това никога не харесвах как завършват книгите и затова преизмислях края. – разказва Киара Валерио (Всеки е сам, изд. Пероне)

Киара е учила математика. Един ден случайно изпраща няколко свои разказа на издателска къща. Така се появява първата й книга За да усложним нещата (изд. Робин). В последствие започва да пише за литературно списание Нови Аргументи. Така за нея се задвижва механизмът на литературния свят…

Но коя е пътеводната звезда, която посочва верния път? Според Киара първата крачка, най-тежката – е да провериш дали МОЖЕШ да пишеш. Но това не е нещо, което зависи само от теб. Историите сами намират теб, а не обратното. Ти си като кино лента – твоята способност да се впечатляваш е това, което те прави писател. Но най-важното е четенето. Киара не би заменила литературата с нищо. Нито пък писането.

Стъпка втора – измъкни историите от препълнената си глава и им придай конкретност

Има една дълбока вътрешна потребност, която води до вземането на химикалката (или мишката) и „заиграването” с думите и сюжета. Потвърждава го и Матиа Синиорини. Той остава „извън играта” за известно време, след като реализира Тежкият Американски Бар (изд. Пекуод). Докато не издава Далеч от всяко нещо (изд. Салани).

–     Най-напред пишех основно текстове за песни – дълго време бях убеден, че това е моят път. После спечелих наградата Тондели и вратите на издателствата се отвориха за мен. Първия си роман написах на 21. Той се роди като израз на неудовлетвореността ми – струваше ми се, че след гимназията, светът ми се срина. Вървеше добре, но след издаването му, никой не ме потърси. Помислих си, че може би просто трябва да зарежа всичко това. Така се дипломирах и си намерих хубава работа. Всички смятаха, че трябва да съм доволен, но аз бях неописуемо бесен, защото светът около мен се сплескваше. Така започнах да пиша отново. И тъй като съм страстен читател, разбрах, че се очертава роман.

Изгубил връзките си в издателските среди, Матиа се свързва с агент (експерт, който чете обикновено срещу заплащане ръкописите, а после следи кариерата на автора), чрез когото си намира издател. Но за изработването на един роман са необходими голямо търпение и силна мотивация – ама откъде да се вземат? За Матиа те идват от удоволствието и удовлетворението да придаде форма на всички онези истории, с които е пълна главата му.

Колкото до изкушението да видиш произведението си в книжарница или в нечия библиотека – то не е толкова голямо според Матиа, защото докато това се случи, толкова много си работил, че на практика имаш време да свикнеш с идеята.

–     Моята мечта беше да ме рецензира Корадо Ауджиас (известен италиански писател, журналист, телевизионен водещ и политик). Когато това се случи, цяла седмица бях на седмото небе.

Ей на това му се вика добра мотивация!

Трета стъпка  – намирането на правилните събеседници – не е за подценяване, защото всъщност и за това се изисква талант

Матиа не е единственият, който е преминал от музиката към разказа. Подобен е и случаят на Паоло Джордано, докторант по физика на елементарните частици – Самотата на простите числа (изд. Мондадори).

Паоло започва да пише разкази, когато престава де се занимава с текстове за песни. По собствените му думи, усещал в себе си чувство на безполезност – онова, което обзема човек, когато е наясно какво би могъл да свърши, и осъзнава, че не го прави. Писането дава израз на емоционалността, която балансира студенината на физиката.

Късметът връхлита Паоло на един курс по творческо писане. Там се запознава с една библиотекарка, на която много се харесва неговата работа. Тя го подкрепя и го предлага на Мондадори. Сега е негов агент.

Та значи, колко е важно да имаш подкрепата на някого?

–     Много. Докато пишех романа имах нужда да бъда пришпорван, особено някой вечери, когато се връщах след цял ден, прекаран в университета, и сядах на компютъра. Много воля се изискваше, за да не спра. Когато осъзнах, че съм по средата на работата, си помислих „Никога няма да го довърша!!!”.

Обаче той успява. И цената на усилието се изплаща от интереса на голямата издателска къща и силния емоционален заряд на един телефонен разговор, с който редакторът Антонио Франкини съобщава добрите новини. Човек може да помисли, че Паоло е голям късметлия, но самият той добавя, че е търсил късмета си, записвайки се на онзи курс:

–     Изисква се талант и при създаването на условия за срещането на правилните „приятели”. Има много талантливи хора, които не са способни да си създадат подходящите контакти, да се доверят. Това ги ощетява.

Стъпка четвърта – шансът може да почука на вратата, но после е необходимо да си дадеш зор и да се поразвъртиш

Какво изпитва обаче онзи, който все още не е публикувал, а директно е тръгнал с еднопосочен билет към М-А-Й-Н-А-Т-А-С-И?

Да, случва се. На Валентина Тоноло, например. Нейните Срещи на тъмно излизат през юни 2008 от Кастелвекки. След като е учила философия и драматургия, Валентина е принудена да се захваща с най-различни неща, за да се издържа. Измежду многото се откроява и работата й в една сватбена агенция.

–     Писането беше начин да потърся моето собствено аз – когато се чувстваш натоварен, имаш нужда да се отърсиш от всичко. Аз го правех, описвайки иронично онова, което ми се случваше. Не мислех, че някога ще го публикувам. Но приятелите ми намираха разказите забавни и един от тях ме представи на Алберто Кастелвекки. Той хараса стила ми и се роди идеята да разкажа преживяното в сватбената агенция. (С други думи „докопала се” е до издател без много „зор” – щастливка!) Но от този момент насетне работих като луда. Не мислех за това какво ще стане след публикуването – до последно редактирах текста, защото исках да се получи прекрасно. Пожелавах си като го прочетат, хората да се смеят. И че след тази, ще последват и други книги.

Пета стъпка  – най-добри начини за връзка с редактори и издатели? Те сами ще ти ги подскажат

До тук стана ясно – начините да изпратиш на издателска къща ръкописа си са най-разнообразни от стандартната поща, имейл, да го дадеш на агент и пр. Но най-сигурният е първо да публикуваш нещо в някое списание или да участваш в конкурс. (А за България това е може би и най-вероятният начин да те забележат изобщо). По този начин ще се запознаеш с хора от издателската среда. Те ще те препратят към някой редактор – човекът в издателските къщи, който чете пристигащите материали, преценява ги, предлага ги за издаване и работи с автора. В крайна сметка именно на това бюро – редакторското, трябва да се озоват твоите страници. А може би оценката им ще бъде придружена от лек смутен „сърцетуп”… защото и редакторите имат скрита мечта – да открият новия гениален автор, които ще продаде милион копия! (Тук нека си представим колко са облагодетелствани издателите и агентите на имена като Джон Гришам и Пауло Куелио! И щастливите доларови значета в очите им – *качинг*)

За съжаление в много случаи изпратените ръкописи не стават за нищо. Редакторите от пръв поглед забелязват дали авторът е страстен читател. Това си личи най-вече по текстовете, те са често „недохранени”, липсва им задълбоченост. Затова е важно да се изпращат работи, за които няма шест пет – знаеш, че са добри. От тази гледна точка малките издателства са много добър филтър. Именно затова е хитро да се започне с тях. 1 500 продадени копия биха удовлетворили напълно едно малко издателство, но за едно голямо те са равносилни на провал и авторът „изгаря”.

В крайна сметка не се публикуват само препоръчани автори. Винаги се търсят нови имена и най-вече добри книги. За да те забележат, е добре да следиш и да се мяркаш на събитията, посветени на „дебютантите”. (С надежда и пожелание, в скоро време и на теб ще посветят едно такова мероприятие!)

Шеста стъпка – ако знаеш как да развълнуваш и имаш оригинален стил – започваш добре

Редакторите са отворени към всяко предложение. Добре, супер. Но какво изпитват, когато погледнат един нов ръкопис? Някои от тях се осланят на интуицията си. И тогава, когато им попадне толкова вълнуващ и завладяващ текст, че да забравят своята роля, своята работа и се превърнат в обикновен читател – това определено е текст, който ще бъде публикуван. Но конкретна рецепта за отприщване на емоциите очевидно няма.

Има ли такова нещо, което редакторите не искат да видят? Отговорът е да – копирането на стил и сюжет, вкарването в модните тенденции.

А тогава кое е специфичното, което би им харесало? Търси се: собственият глас, собственият език, собственият стил на изразяване – те са незаменими и не подлежат на имитация.

За Микеле Роси от миланската издателска къща Рицоли мечтата е книга, която ще може да дешифрира сложното съвремие – едно време, в което обществото вече няма фиксирани и стабилни ценности, а  личността няма нужда от качества.

Според Джулиа Белони от Сарторио всички новаци пишат за изневярата и несигурността. Но за сметка на това отбелязва, че не се справят зле със стила. А какъв трябва да бъде той, за да впечатли младите? Най-вече изчистен. Преобладаващите диалози са почти задължителни, защото сега речта е визуална, кинематографична.  Затова и литературата трябва да предостави ритъм, който да отговаря на зададеното темпо.

Стъпка седем – пише се, поправя се, накрая се издава

Когато редактор се влюби в един текст, веднага говори с шефовете си. Заедно те оценяват дали произведението е стойностно от литературна гледна точка и дали отговаря на други критерии. И по-точно – отговаря ли „проектокнигата” на политиката на издателската къща; удовлетворява ли желание или потребност на читателите (или евентуално има ли потенциала да ги предугади, или направо да ги създаде); към каква аудитория е насочена и пр. Ако книгата премине този „тест”, се определя тиражът – колко бройки ще бъдат разпространени, и как да бъдат промотирани. После започва хубавото, т.е. дълго и изтощително работене по проекта – редактирането. Авторът и редакторът заедно преработват и доизкусуряват текста, докато не се постигне най-добрият възможен резултат. След това текстът се дава за печат… и сънят се сбъдва! Да, защото в крайна сметка, това е важното – има хора като теб, които са успели да бъдат издадени техни книги. Съобщението, което техните истории предават, е ясно – ако наистина вярваш в нещо и се потрудиш, може да се случи и на теб!

Съветчета

  1. Чети много – иначе може да се окаже, че пишеш банално, „недохранено”
  2. Потърси своя стил – не имитирай този на други известни писатели
  3. Не търси вдъхновение само в своя живот – романът не е дневник!
  4. Срещай се с други надъхани млади писатели – организирайте литературни групи, четете текстовете си и ги коментирате (като нашия НУТ, например)
  5. Направи първите контакти с издателствата – изпрати свои текстове на списания или на литературни сайтове и посещавай събитията, посветени на книгите ( т.нар. литературни четения)
  6. Изучи издателските къщи – за да знаеш какъв тип текстове публикуват и да можеш да изпратиш своите текстове на правилната. Започни с малките.
  7. Изпрати ръкописа си на редактор – само ако си убеден/а, че си постигнал/а оптималния резултат.
  8. Бъди смирен – готов/а да понесеш критиките и поправките, предложени от редактора. Само така писането ти ще се подобри.

~~~

*качинг* (англ.) – звукът на парите

Този материал бе подготвен на базата на превод и адаптация на статията на Габриела Грасо Sogni di carta, публикувана в априлския брой на Cosmopolitan през 2008г.

Превод и адаптация: Мая Коларова

NB: Снимковият материал е зает от други сайтове, които може да посетите като кликнете върху самата картинка.

Advertisements

Read Full Post »

%d bloggers like this: