Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for октомври, 2009

В неделя (25.10 .2009 г.) се състоя среща на литературен клуб „НУТ”, предвидена за обсъждане на лично творчество. Тя по случайност съвпадна с провеждането на извънреден литмоб – „Градски четения: Различни езици”. Особеното на това събитие е, че текстовете бяха на чужди езици и участие взеха автори от пътуващата група литератори на международния влак Word Express (Армения, България, Румъния, Турция и Черна гора).
Четенето започна точно в 17.00 ч. Пред входа на НДК имаше множество от хора, които се разхождаха и четяха подготвените текстове. Когато приключваха с четенето, носеха своите листове към малка кошница, която да ги съхранява.
Събитието имаше оригинална идея, но щеше да е по-добре, ако присъстващите четяха по-силно, за да могат реално да бъдат чувани от минувачите.
След като приключи 5-минутният ни престой сред тихи думи чужда реч, отправихме се към „Кривото” в подлеза на НДК, където премина срещата ни. Обсъдени бяха текстове на Ачо, Влади и Дани.
Ачо беше изпратил „Дъ батъл”, но вместо за него, говорихме за „На пейката в Заимов” – доказателство за това колко леко може да се получава римата и да звучи естествено. Стихотворението изказва идеи, с които всички присъстващи се съгласихме.
След него обсъждахме обемното творчество на Влади, който най-накрая съумя да напечата своята проза и да ни я изпрати. Започнахме с „Охлювът, който избяга от вкъщи”.

Диалог:
Тони: Как ти дойде мисълта за охлюва?
Влади:Видях охлюв.
Последваха серия от разкази, които повдигнаха много въпроси – лексикални и философски, и провокираха Влади да сподели възгледите си за съвременната литература.
„Диоцес” е разказ, писан по сън. Влади говореше за това как в литературата, за да бъде нещо написано, най-често причината е някакъв проблем – чувство или нещо обикновено като да погледнеш към книгата например.Въпреки че уважава класиката, той се опитва да създава „не конвенционална литература” и да поднася проблема по-неясно.
Прочетени бяха още „Разкази в три изречения”, „Терциер” и „Перм”. Гери се смущаваше от факта, че Влади обмисля толкова много всеки ред и защитаваше позицията, че в изкуството трябва да се следва импулса и да се пише на момента, в който идеята се е родила.
След продължителното представяне на Влади дойде ред на Дани, която първоначално отказваше да прочете своето стихотворение, придружено от три крилати изречения. „Нютон пак се заобажда” беше написано напълно в неин стил, а трите изречения представяха интересни идеи, поднесени красиво.

Цитати от срещата:
Ачо за „Разкази в три изречения”: Това са като кратки есемеси за ЧРД!
Влади: В три изречения може да се каже всичко.
Тони: Достатъчно симулативен е тоя свят, за да си симулираш и душата.

Следващата среща ще се проведе на 08.11.2009 г. (неделя). Авторът, за когото ще говорим, е Рей Бредбъри по предложение на Тони.

Advertisements

Read Full Post »

На 11.10 (неделя) се състоя поредната среща на литературен клуб „НУТ”. Бяхме в почти пълен състав, за да си разказваме български народни приказки. Те имат особената магическа сила да ни връщат към онзи специален момент в детството, в който всичко е било вълшебно и красиво.
Първи започна Влади, разказвайки приказката за малката самодива. Аз (Златина) последвах неговия пример с „Братче еленче”, а приказката предизвика спорове на тема своя произход, заради близко звучене с текст на Братя Грим. Гери и Тони заедно ни припомниха „Златното момиче”, като се допълваха и дори предаваха звуковите ефекти на приказката, които сме слушали на плочи и аудио касетки като деца. Костадин, който наскоро се присъедини към нас, разказа напълно непознатото „Овчарско сказание”.
По стечение на обстоятелствата се наложи да си тръгна точно по средата на срещата, когато беше най-хубаво. Или поне така си мислех…
Гери прие отговорно задачата да продължи срещата, поемайки ръководни функции. Под влияние на силните й управленчески способности всички са си разказали приказките без бой, с изключение на Камен(не са го били, де, защото е обещал да разкаже приказка на следващата среща). Юлето е отделила внимание на „От вар момиче”, Майчо и Марто заедно са си припомнили „Тримата братя и златната ябълка”(предполагам, че Майчо е разказвала, а Марто се е съгласявал с нея). Дани е продължила с „Болен здрав носи”, а Вальо, който за първи път беше с нас – „Примък – отмък”.

Темата за следващата среща беше лично творчество.

Read Full Post »

Свикнали сме да възприемаме Тома Марков само и единствено като поет, но ето че той издава първия си роман.
Ето информацията, която може да бъде намерена в интернет за творбата:

Какъв изобщо роман може да напише Тома Марков – най-грандиозният жив български поет – ами ето какъв: бърз, свиреп, нежен, тъжен, и разбира се – болезнено, до пълно полудяване смешен! Това е книга, крайно неподходяща за редовия телевизионен селяндур, дори, боя се, неподходяща за хора с литературна култура под средната. Книга за естети, които имат доблестта да се къпят всеки ден (сутрин, привечер и вечер). Роман за живота на истинския, нормален артист в града. Висока, много висока топка в самия край на едно десетилетие, оказало се така важно за адекватната българска модерност. – Радослав Парушев

Войник на Слънцето, шизофреник и поставящ зъбите си по гробищата на старата българска литература. Ако пишеше, колкото пиеше щяхме да имаме Чосър. Но на нас Чосър не ни трябва – трябва ни Тома Марков да подскача наоколо, докато малки и големи човешки пожари догарят в ноща. Като догорят пожарите тогава Тома Марков ще възкръсне от малките дози сивкав прах който продават в „Надежда” и ще успеем да го имаме…. Точка. – Мартин Карбовски
И все пак да се пише от определена поза не е съвсем лошо. Защо Тома Марков да не пише от позата на крайно градски поет, чиято кръв е смес от хероин и отровни електрони, очите му са – едното витрина на интернет кафе, другото отвор на градски канал, сърцето му – претъпкан бар, мозъка му – бясно виеща в града линейка, която откарва умиращия смисъл към интензивното спасение… Защо да не може? След като Тома Марков се храни със синтетичните сокове на града и диша бесният му изпълнен с похотливи миризми въздух? Нали цели пет поколения български поети и писатели бяха задължителни селяни. При това много успешно стояха в позата на селяни… За това може Тома Марков и неговото alter ego Макаронов да се взират през един полузамъглен столичен прозорец, към шест сутринта, на изток. – Калин Терзийски

Книгата би трябвало да се появи в книжарниците съвсем скоро, може би дори утре. Премиерата ще се състои на 27-ми октомври в Пловдив, а в София ще бъде представен на 5-ти ноември.

Read Full Post »

Градски четения 2

23 октомври 2009

СЪБИТИЕТО

Този петък продължаваме с втория литературен флашмоб – част от поредицата внезапни, кратки литературни четения, на които всеки чете на глас по площади, в метрото, из улици, в сгради…
Новото!
– Този път четем само българска литература;
-Накрая текстовете се оставят на момичето с куфара (следете към кого се насочват организаторите, защото този път тя може да дойде без куфар!);

КАКВО ЗНАЧИ ТОВА ЛИ?

Ето какво:
Поканете още хора, не стойте близо един до друг и очаквайте знак. Точно в 18.30 ще започне да чете някой от организаторите. Верижно, един по един, трябва да се включват всички останали, за да се достигне до точката на всеобщо едновременно четене. Малко се изчаквайте. Накрая оставяме текста на момичето с куфара и се разотиваме. Четем и заминаваме!Текстовете. Нека бъдат само българска литература: съвременна, класическа, модернистична, старобългарска, прабългарска, бъдеща, своя собствена и т.н.
Елате с най-много една страница прозаичен текст или една-две страници поезия (текстът може да е ксерокопиран, напечатан, ръкописен). На страницата е добре да има следната допълнителна информация:
“Градски четения” (литературен флашмоб).
Българска литература,
23 октомври 2009.
името на автора и произведението…

Времето и мястото
Започваме точно в 18:30. Не закъснявайте и пет минути – горе-долу толкова продължава всичко. Застанете пред НБКМ: това включва пейките, стълбите, около паметника и т.н.

Информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=8693&sid=6

Read Full Post »

„Има ли кой да ви обича” – премиера в София

ИК „Жанет 45“ Ви кани на представяне на книгата „Има ли кой да ви обича” от Калин Терзийски.На събитието ще четат поетите Тома Марков, Стефан Иванов, писателят Радослав Парушев и актрисата Невена Калудова. Водещ ще е журналистът Даниел Ненчев. Музикалното оформление е поверено на Борис Сергинов и неговата група.
Книгата съдържа 16 разказа – тъжни, загадъчни, причудливи и реалистични. Писани са в периода 2000 – 2008 г., тоест – в годините след като авторът е излязъл от психиатрията:)

7 октомври (сряда) 19.00 ч.Галерия „Академия“ (галерията на художествената академия) София, ул. „Шипка“ №1

Read Full Post »

%d bloggers like this: