Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юли, 2009

Поетики

Лятно издание на фестивала „София: поетики“
На 11.07.2009, събота, от 18 часа, Лятна сцена в Борисовата градина
. Със специалното участие на група „Quantone“ и:
Георги Господинов, Яница Радева, Димитър Кенаров, Яна Монева, Георги Савчев, Десислава Желева, Аксиния Михайлова, Тома Марков, Силвия Чолева, Ангел Игов, Андриана Спасова, Стефан Иванов, Марица Колчева, Иван Ланджев, Миглена Николчина, Тодор Тодоров, Камелия Спасова, Емил Христов, Мария Калинова, Валери Валериев, Румен Баросов.
Информация: Литернет

Read Full Post »

През настоящата 2009-та година се навършват 200 години от рождението на Едгар Алън По и 160 години от смъртта му. По тази причина през есента предстоят форуми и дискусии на тема личността и творчеството му. Ето малко информация за автора.
Едгар Алън По е роден на 19 януари 1809 г. в Бостън, Масачусетс и умира на 7 октомври 1849 г. Той е американски писател, поет, разказвач, редактор и литературен критик, известен като един от водачите на американския романтизъм. По е най-познат със своите изпълнени с мистерии и мрак, зловещи истории .Той е един от най-ранните американски писатели на разкази и един от прародителите на детективските и криминалните романи. Спомага и за възникването на научната фантастика като жанр. Същевременно той е родоначалник на жанра на литературните предсказания. Творчеството му оказва влияние върху автори като Артър Конан Дойл, Жул Верн, Алфред Хичкок, Стивън Кинг.
Едгар Алан По е формулирал няколко правила, които впоследствие активно са използвани от други автори от дедективския жанр, при създаването на техните произведения. В частност, по мнението на По е много по-интересно престъпленията да бъдат разкривани не от полицаите, заемащи държавна служба, а от някакви любители.Той е измислил похвата, при който местопрестъплението е съвършенно недостъпно за наблюдателя, но престъпника успява да намери остроумен начин да влезе, да извърши пъкленото си дело и да изчезне незабелязан. Уликите са съхранени и си стоят непокътнати, но само изключително наблюдателния герой с изострен ум може да ги види. И най-накрая, престъпникът се оказва този, който предизвиква най-малко съмнение .Освен това, когато внимателно се запознаеш с творчеството на Едгар По, неочаквано откриваш, че тънкия аналитичен ум на писателя е бил способен и на повече. Използвайки фактите, известни, както се оказвало на всички, той правел неочаквани изводи, открития и даже прогнози, които се сбъдвали десетилетия по-късно.

Интересни „пророчества”

Особено интересни са историите, свързани с „Гордън Пим“ (на английски: The Narrative of Arthur Gordon Pym of Nantucket).
През 1884 г. в съда се водело дело. На 28 юни същата година от английското пристанище Саутхемптън, към далечните брегове на Австралия, потеглила яхтата Миньонет с екипаж от четирима души. Сред морските вълци се оказал и един новак, избягал от родителите си 17 годишен младеж. Името му било Ричард Паркър. Яхтата попаднала на буря и потънала. 16-те дена на дрейф на самоделно направен сал без запаси от храна и питейна вода, сломили оцелелите. Пръв не издържал младежът, започнал да пие морска вода и отслабнал. Останалите не могли да се справят с глада. Когато скиталците били прибрани от Монтесума, един от тях разказал какво им се случило в морето и делото достигнало до съда. Весник Тайнмс започнал да побликува материали за хода на процеса и изведнъж, някой си спомнил че още в далечната 1838 г., всички подробности били описани от Едгар Алан По в книгата Повест за приключенията на Артур Гордън Пим. Съвпадало даже и името на загиналия Ричард Паркър.
Сравнително скоро, 100 години след написването на „Гордън Пим”, в книгата било открито още едно загадъчно предсказание. Когато уцелелите се добрали до брега, били поразени от ручей с необикновенна вода. Тя не била нито безцветна, нито имала някакъв определен цвят; движейки се преливала във всички възможни отенъци на пурпура, както се преливат тоновете върху коприна – разказва Едгар По. И по-нататък: Загребвайки вода в съд и оставяйки я да се успокои, забелязахме, че се разслоява на множество отчетливо различими жилки, като всяка имаше определен отенък, че те не се смесваха и че силата на сцепление на частиците на една или друга жилка бяха несравнимо повече, отколкото между различните жили. Прекарахме нож напреко на струите и те веднага се събраха, както става с обикновенната вода, а когато извадихме острието, никакви следи не останаха. Ако внимателно се прокара нож между две жилки, то те се отделяха една от друга и чак след известно време силата на сцепление ги сливаше отново заедно. Докторът по физико-математически науки, професор А.С.Сонин, запознавайки се с този откъс (тази книга е била преведена на руски за пръв път през 1961 г.), с учудване установил, че Едгар По подробно е описал свойствата на течните кристали, а те били открити половин век след като автора завършил своята повест. Но това не е единственото произведение на Едгар Алан По, в което има подобни прозрения. В разказа си История с въздушен балон, той описал полет над Атлантика. В действителност такова събитие станало, но век по-къно и въпреки това, читателите му без уговорки повярвали в мистификацията.
И в друг разказ на По – „Разговор с мумия”, където има множество удивителни намеци. Мумията бива съживена с помоща на електрически ток. Днес на нас ни е известно, че именно с помоща на електрически заряд се подновява дейността на спрялото сърце. Оживялата мумия разказва, че хората могат да изпадат в продължителен, т.нар. летаргичен сън, че жизнеспособността на човек може да се преустанови (анабиоза) и че хората могат да живеят по 800 години, както е написано в Библията. Но как е възможно По да е знаел това?
На 7 октомври 1849 г., Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст, причините за неговата смърт така и никога не са изяснени. Често вината за смъртта му е приписвана на алкохол, наркотици, холера, бяс, самоубийство, туберкулоза, сърдечни болести, мозъчно претоварване и други, но нищо не е доказано.

Източници: Уикипедия, http://mystics.eu/

Read Full Post »

Съботна среща

На 04.07.09 (събота) направихме опит да се съберем за среща и обсъждане на Едгар Алън По. Заради предстоящите неделни избори и все още неприключилата лятна сесия, опитът се оказа доста слаб и почти неуспешен. От набелязаните произведения, обсъдихме само „Гарванът”, затова предлагам на следващата ни среща да обсъждаме отново същия автор, в по-голям състав, като държа акцентът да бъде поставен върху „Златният бръмбар”. (да, Майчо, знам, че го изговарям весело!) Смятам,че разказът не е толкова плашещо дълъг, а и по мое мнение, доста добре илюстрира богатсвото от идеи на По.
До скоро с усмивка!

Read Full Post »

На 26ти юни, срещата на литературен клуб „Нут” се състоя по изключение в петък. Вероятно това беше и основната причина да се съберем само четири души и Мери, която пише курсова работа, свързана с дейността на клубчето. Този път лошото време ни принуди да се приютим не в Царската градина, а в „Адамс” на Пиротска.
Темата, по предложение на Юлето, беше да творим заедно. За да бъде по интересно, опитахме вместо да пишем, да говорим. Всеки разполагаше с една минута, за да разкаже част от историята, а следващия трябваше да продължи. Редът се определяше от кибритени клечки, една от които – късметлийската – беше по-къса. Всеки можеше да говори до максимум два поредни пъти. Бяхме само четирима – аз (Златина), Преслав, Мая и Юлето и все пак се получи нещо, не толкова културно, колкото весело.
Мери сподели идеята за писане заедно, като определеното време беше 10 минути, в които всеки трябва да сътвори текст по зададена тема. И темата беше „Терен”. Този експеримент се оказа доста успешен и смятам, че би било прекрасно, ако пишем заедно, за по десет минутки, веднъж месечно. След тази среща, макар и скромна като състав, си тръгнах с усмивка. Искрено се надявам това да се е отнасяло и за другите.

Read Full Post »

%d bloggers like this: