Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for май, 2009

На 3 юни 2009, от 19 ч.
в Модерен театър – ул. „Върбица“ 12.

(Точно срещу Консерваторията през канала. От автобусната спирка посока Орлов мост, първата пряка. Бившата сграда на дом на българо-съветската дружба.)

? ТАТКО, АЗ И АНГЕЛЪТ

Аня и Ангел имат приблизително еднакво минало, не дотам красиво, белязано от грешните бащи, оставили трайни следи върху тяхното живеене. Аня и Ангел се оказват неспособни да поемат щастието от срещата си и произвеждат една болна любовна история. Книгата засяга отношенията аз-родители, аз-деца. Говори за невниманието, с което се отнасяме към най-близките си хора, защото ги смятаме за даденост, и за честите усложнения, а понякога и фатални финали, предизвикани от нашата невнимателност.

Информацията е от liternet.bg

Read Full Post »

В „Капитал“ Light, брой 18, е публикуван откъс от новия роман на Радослав Парушев – Project DOSTOEVSKI. Премиерата на романа е на 20 май от 19 ч. в университетски театър „Алма Матер“, сградата на СУ.

Read Full Post »

ЕЛИАС КАНЕТИ е последният автор, обсъждан от Нутовци на 26.04.09г. Предоставям ви малко информация за него, открита в интернет:
ЕЛИАС КАНЕТИ

Венцеслав Константинов

Елиас Канети (1905-1994) е австрийски белетрист, есеист и драматург от еврейски произход, роден в Русе (Русчук). През 1911 г. семейството му се преселва в Манчестър, Англия, където на следващата година умира баща му. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия. През 1924 г. Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва докторат. През двадесетте години негов литературен и философски образец става критикът на културата Карл Краус. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд. Основни теми в творчеството му стават смъртта и агресията.
Тези идеи Елиас Канети въплъщава в пиесите си „Сватба“ (1932) и „Комедия на суетата“ (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман „Заслепението“, който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.
През 1938 г. след присъединяването на Австрия към нацистка Германия и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русчук и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието и в Лондон започва да работи над философския си труд „Масите и властта“, който завършва едва през 1960 г. Други по-значими произведения са записките му „Провинцията на човека“ (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст „Подслушвачът“ (1974), есеистичният сборник „Съвестта на думите“ (1975), автобиографичните книги „Освободеният език“ (1979), „Факел в ухото“ (1980) и „Игра с очи“ (1985) и записките „Тайното сърце на часовника“ (1987).
Творчеството на писателя е отличено с „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1969), „Голямата австрийска държавна награда“ (1967), престижната немска награда „Георг Бюхнер“ (1972), наградите „Нели Закс“ (1975), „Йохан Петер Хебел“ (1980) и „Франц Кафка“ на град Клостернойбург (1981). В 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература, породена от книгата му „Освободеният език“, в която описва спомените си от най-ранните години. Прочути са думите му: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“.
Източник: http://liternet.bg/

Обсъдени бяха разказите му „Лунната братовчедка“ и „Слепецът“.

Read Full Post »

%d bloggers like this: