Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for март, 2009

Целият текст принадлежи на
Електронно списание LiterNet, 31.05.2004, № 5 (54)

ПРЕДМЕТ, СЛОВО, МЕЧТАНИЕ
(“Кутия за писане” на Милорад Павич)
Магдалена Костова-Панайтова

Предметът като мечтание

Лишени от функционалната си стойност, предметите в художествените текстове често се превръщат в огледала, отразяващи едни мечтани картини, ако перифразираме Морис Реймс. Те като че ли се сдобиват с душа, видени са като обиталища, където човекът може да се приюти, бягайки в желаното. Предметът, обграден с любов, придобива вътрешни измерения, които вътрешното зрение непрекъснато променя. Около такъв един предмет може да бъде изграден цял свят, a всекидневната му проза да се превърне в тържествен, поетичен дискурс. “Телата” на предметите поемат тревогите и страховете ни, отразяват нашето бленуване, сдобивайки се с човешкост.
Любуването, подреждането, събирането на предметите съгражда близост, в която прехвърлените блянове и чувства разтварят измеренията на интимното, а в него предметът може да се окаже хипостаза на човешкото.
Подреждайки предметите, ние преподреждаме времето, лишаваме го от крайност. “Функцията на предметите е да осигуряват непрекъснатостта на живота” – казва Бодрияр и в този смисъл в постмодерния свят те са на път да се превърнат във всекидневна митология, която изсмуква тревогата от времето и смъртта (Бодрияр 2003: 101).
В художествения текст предметите понякога откриват илюзията на притежанието, измамната сигурност на придобитото. В романа на Анри Боско “Господин Каре-Беноа на село” има един пасаж, където господин Беноа, който притежава много шкафове, особено се умилява от един дъбов класьор, в който, според него, може да се побере цял един свят от обективни знания, прилежно класифициран. “Чекмеджето – казва героят, – понякога е основа на човешкия дух.” Но така въобразявания шкаф – съкровище на знания, прислужницата е превърнала в кухненски долап, нареждайки вътре сол, горчица, грах…
Целият текст е тук:  http://liternet.bg/publish5/m_kostova/mpavich.htm

Read Full Post »

Последният автор, определен за четене, е Милорад Павич с неговата „Кутия за писане”. Текстът може да бъде открит на http://liternet.bg/publish1/mpavich/kutia/index.html

Моля ви, прочетете го и го коментирайте под тази публикация. Не е толкова дълъг, но от един месец се надявам, че ще си говорим за този автор!

Милорад Павич (на сръбски: Милорад Павић или Milorad Pavić) е сръбски писател, драматург и поет, доктор по история на литературата, специалист по сръбска литература от 17-19 век и преподавател и гост професор в различни европейски университети.
Павич владее руски, немски и френски език и е преводач на Байрон и Пушкин. Член е на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура (Société Européenne de Culture), не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература.

През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград.

Read Full Post »

O. Хенри (на английски:O. Henry) е литературният псевдоним на американския писател Уилям Сидни Портър (William Sydney Porter), известен като майстор на късия разказ с неочакван край, пишещ за живота на обикновените хора в Ню Йорк. Характерна за разказите му е употребата на сложна фабула, обръщаща се в най-неочакван момент в иронично пресъздаване на обстоятелствата.


Обсъден бяха „Даровете на влъхвите“ и „Последният лист“. Красота и обич точно преди Коледа…

Read Full Post »

Оскар Уайлд (Oscar Wilde) е ирландски драматург, писател и поет. Един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия,както и една от най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява драматичен провал и е хвърлен в затвора по обвинение за „долна непристойност“ заради хомосексуалното си поведение.
Оскар Уайлд е роден на 16 октомври
1854 г. в Дъблин
.
Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд
, за да продължи изучаването на класическа литература и философия
. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.
През 1881
г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта
, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”.
След
1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (18821891 г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция
и работи като редактор в сп. „Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „Идеи“, роман и др.
Във
викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884
г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.
Отпечатването на романа „
Портретът на Дориан Грей (1890
) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които:
Колко е важно да бъдеш сериозен (1895
)
Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892
)
Идеалният мъж

Жена без значение

Пише и издава също два сборника с приказки — „
Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892
),
които и до днес се преиздават.
Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му.
Но успехът го съпровожда кратко време. През
1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм
.
След излизането си от затвора се установява в
Париж, където живее с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898
).
Оскар Уайлд (46-годишен) умира от
менингит на 30 ноември 1900
г.,
забравен от всички и беден като просяк.

Информация: Wikipedia

Обсъждани творби: ,,Славеят и розата“, ,,Рождения ден на инфантата“, ,,Звездното дете“.

Read Full Post »

Боян Бойчев е третият автор, откраднал вниманието на „НУТ”. Поетът е преподавал български език и литература на нашето слънчево Наде (едно от трите момичета, които създадоха НУТ”) и вдъхновена от неговата личност, тя предложи да се запознаем с името му. Поставям в блог-а обсъжданите негови творби. Имахме идея да поканим поета на среща, за да може всеки да разбере малко повече за него и за поезията му и да получи отговор на въпросите си относно творбите. Бойчев бе приел поканата ни, но се оказа, че изпитната тръпка успя да отвлече вниманието ни от литературата и за съжаление не успяхме да реализираме плануваното събитие.
Боян е роден през 1971 г. в София. Завършил е руска и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Има две стихосбирки – „Остров Баунти“ и „Привикване към делника“. За „Остров Баунти“ беше награден с наградата „Александър Вутимски“ през 1999. Работи като учител. Отскоро е и главен редактор на сп. „Олимпийски хоризонти“. Занимава се с дълго бягане, предпочита маратонски дистанции.

Корида

Привлича ме червеният цвят на сфетофара,
както бика го привлича плаща на тореадора.
Отказвам спасителната илюзия на тротоара
пред окръжната кръвожадност на хората.
Тореадорът има всичко – има своите помощници,
скрити зад оградите. Има също ножове и пики.
Има цял речник с добре заучени стъпки. И още
има публиката с нейните одобрителни викове.
Аз нямам нищо – единствено ми дадоха арената,
където резедавият пясък напомня за повалените.
Имам също отделеното ми от светофарите време,
докато публиката получи удовлетвореност.
Публиката няма хляб и си иска зрелищата.
Тя залага на тореадора и на неговите си слави.
Добре. Ще ви направя шоуто, като пресрещна
тореадора и го хвърля на арената да се забавлявате.

Залез

Оранжевият портокал се катурва
по синята прозрачна покривка.
Отхапвам резенче, струващо
осемчасова уморена усмивка.
Пия кипнало облачно мляко,
огладнял от делнични думи.
По устните лепне каймакът.
Вятърът пияно ми клюма.
Отсрещните блокове пламват
като факли огнено-ритуални.
Превръщам времето в слама,
за да открия порив начален,
защо розовее тревата,и как очите са повече от простора…
Раят е тук, на земята,
прозореца щом отвориш.

Въпросът

Небето се разприказва. Заваля.
След час календарът ще е история.
Работя. Думите влизат в спорове.
Зад прозореца дъждът се разпиля.
Небето клюкари по адресите.
Тишината се скри в капчука.
Не работя. Мислите хукват.
И аз ги питам: Къде си? Къде

Read Full Post »

Tома Марков беше последван в литературните ни дебати от един не по-малко интересен…индивид.Почти на шега и дори по-сериозно си позволихме да разискваме есе на Карбовски. ,, Две липи отпред и една отзад”. Бен Гън провокира доста разисквания относно езика, на който трябва да се пише, границите, който един автор може да си постави и „междубузестите” внушения. Коментираното показа, че всеки има собствена позиция и когато става дума за Карбовски, е готов да я защитава. Със зъби и нокти.

Обсъжданата статия можете да намерите тук:

http://www.geocities.com/cordiler33/karb.htm

и да оставите коментар за събитието почти година по-късно.

Read Full Post »

Първият автор, обсъждан от „НУТ” , е поетът Тома Марков.

Тома Марков е роден през 1972 г. в Благоевград. Автор е на няколко книги с поезия, между които „Лудите кокошки“, „Героин.rec“ и „Томатериалист.Rec.“ Занимава се с редактиране на текстове, като избира любими автори – като Чарлс Буковски и Хайнер Мюлер. Редактира и поредица за изд. „Жанет-45“, наречена „Бърза литература“. Негови творби участват и в издадената миналата година „Антология на живите”, в която присъстват и текстове на Радослав Парушев, Момчил Николов и Карбовски.
Стихотворението, на което клубът спря вниманието си бе „Героин” – творба, която предизвика множество различни коментари и чрез която се отделихме от стереотипите за обсъждане на литература, наложени в училище.

Ако проявявате интерес, творби на Тома Марков са публикувани на тези адреси:

http://www.litclub.com/library/nbpr/toma/index.html
http://grosni-pelikani.hit.bg/poesie/tmarkov/geroin/toma.htm

А тук ще откриете позицията на „Литературен вестник” за поета.

Read Full Post »

%d bloggers like this: